Финансовият министър: Трябва да ограничим разходите и да стабилизираме приходната част на бюджета
" Разработили сме три разновидността на план за бюджет. В момента съгласуваме с министерствата, с ведомствата, ще обсъдим с Националния съвет за тристранно съдействие план във вид на недостиг от 6,6%. Той се образува при опазване на всички настоящи политики, нормативни актове, законодателство. Без смяна в приходната и в разходните елементи. Работим без смяна в политиките, защото сме служебно държавно управление ".
Това сподели пред БНР служебният министър на финансите Росица Велкова.
И добави, че не е редно да бъде внасян вторият вид - с недостиг 3%, който постанова ограничение на забележителен размер от разноските и политиките, настоящи в разходната част, както и смяна в някои от приходните политики:
" Третият вид, който е най-подходящ, в случай че няма постоянно държавно управление, това е опазване на избрани разпореждания от 2022 година, които да продължат да работят през 2023 година ".
По думите ѝ Министерството на финансите е консервативна институция и уточни, че макропрогнозата на Българска народна банка е по-консервативна от заложеното от МФ. И уточни образец:
" За 2023 г. БНБ залага растеж на Брутният вътрешен продукт от 0,1%, до момента в който МФ залага растеж от 1,6%. Българска народна банка залага по-висока инфлация, в сравнение с МФ залага. Ние не сме консервативни при създаване на макропрогнозата ".
В предаването " Неделя 150 " Велкова добави, че трябва да се създадат ограничавания в разноските, защото Европа стяга фискалната дисциплинираност:
" Това е обикновено при непрекъснатото повдигане на лихвите. Инвеститорите лимитирано дават дълг на страните. Масово страните в еврозоната понижават дефицитите си в прогнозата за идната година, вършат консолидация. България също би трябвало да премине към консолидация - да ограничи разноските, да стабилизира приходната част на бюджета. Защото в един миг можем да останем без ликвидност ".
Служебният финансов министър посочи, че към края на септември страната има остатък в размер на 1 милиарда лв.:
" Към края на октомври чакаме уравновесено салдо или лек недостиг. Традиционно у нас през ноември и декември се образуват обилни по мярка дефицити, тъй като стартират да се разплащат финансовите разноски. Очакваме да приключим годината с 5,4% недостиг на начислена основа и 3,4% недостиг на касова основа ".
Тя акцентира, че подпомагане би трябвало да се прави за най-уязвимите групи от популацията.
" Разработваме като продължаваща политика - обезщетенията за небитовите консуматори на ел. сила да продължат и през 2023 година... Ако продължаваме да покачваме разноските за личен състав освен това положение на бюджета, би трябвало да увеличим дълга и недостига ".
Във връзка с влизането на страната в еврозоната през 2024 година тя изрази вяра, че ще се вземат политически решения и ще се промени политиката в приходите и в разноските, с цел да се влезе в рационален недостиг или да се направи консолидационна стъпка.
" Ключово е да има политическа воля от страна на Народното събрание ".
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Това сподели пред БНР служебният министър на финансите Росица Велкова.
И добави, че не е редно да бъде внасян вторият вид - с недостиг 3%, който постанова ограничение на забележителен размер от разноските и политиките, настоящи в разходната част, както и смяна в някои от приходните политики:
" Третият вид, който е най-подходящ, в случай че няма постоянно държавно управление, това е опазване на избрани разпореждания от 2022 година, които да продължат да работят през 2023 година ".
По думите ѝ Министерството на финансите е консервативна институция и уточни, че макропрогнозата на Българска народна банка е по-консервативна от заложеното от МФ. И уточни образец:
" За 2023 г. БНБ залага растеж на Брутният вътрешен продукт от 0,1%, до момента в който МФ залага растеж от 1,6%. Българска народна банка залага по-висока инфлация, в сравнение с МФ залага. Ние не сме консервативни при създаване на макропрогнозата ".
В предаването " Неделя 150 " Велкова добави, че трябва да се създадат ограничавания в разноските, защото Европа стяга фискалната дисциплинираност:
" Това е обикновено при непрекъснатото повдигане на лихвите. Инвеститорите лимитирано дават дълг на страните. Масово страните в еврозоната понижават дефицитите си в прогнозата за идната година, вършат консолидация. България също би трябвало да премине към консолидация - да ограничи разноските, да стабилизира приходната част на бюджета. Защото в един миг можем да останем без ликвидност ".
Служебният финансов министър посочи, че към края на септември страната има остатък в размер на 1 милиарда лв.:
" Към края на октомври чакаме уравновесено салдо или лек недостиг. Традиционно у нас през ноември и декември се образуват обилни по мярка дефицити, тъй като стартират да се разплащат финансовите разноски. Очакваме да приключим годината с 5,4% недостиг на начислена основа и 3,4% недостиг на касова основа ".
Тя акцентира, че подпомагане би трябвало да се прави за най-уязвимите групи от популацията.
" Разработваме като продължаваща политика - обезщетенията за небитовите консуматори на ел. сила да продължат и през 2023 година... Ако продължаваме да покачваме разноските за личен състав освен това положение на бюджета, би трябвало да увеличим дълга и недостига ".
Във връзка с влизането на страната в еврозоната през 2024 година тя изрази вяра, че ще се вземат политически решения и ще се промени политиката в приходите и в разноските, с цел да се влезе в рационален недостиг или да се направи консолидационна стъпка.
" Ключово е да има политическа воля от страна на Народното събрание ".
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ